Баща и син Овчарови разкриват съкровищата на България

. вторник, 29 юни 2010 г.
  • Agregar a Technorati
  • Agregar a Del.icio.us
  • Agregar a DiggIt!
  • Agregar a Yahoo!
  • Agregar a Google
  • Agregar a Meneame
  • Agregar a Furl
  • Agregar a Reddit
  • Agregar a Magnolia
  • Agregar a Blinklist
  • Agregar a Blogmarks

Проф. Овчаров и съпругата му Мария Овчарова от малък въвеждат сина си в тайнството на античните времена и в мистерията около възстановяването на битието на прародителите ни. При такива родители не можеш да не станеш и ти като тях. „Нищо подобно! - веднага опонира младият професор. - до 18 години си мислех, че ще _стана художник."

Към палитрата и четката го тласка майка му, която от историк се преквалифицира в изкуствовед. И все пак единственият син на семейство Овчарови прави „правилния" избор.

„Археологията включва и изкуство. Кой беше казал, че един художник не трябва да е много учен, защото тогава не може да рисува. Тук е времето и мястото да кажа, че любовта ми към историята запали една моя чудесна учителка, Христина Кьосева, в пети клас. Задаваше ми непрекъснато писмени съчинения, защото разбра, че имам интереси, които надвишават интересите на съучениците ми. Например как си представям живота в едно средновековно село, но като разказ. Това и до ден-днешен се стремя да правя, като пиша. Голямата ми мечта е да разкажа истории в стила на Умберто Еко, да напиша книга като „Името на розата". Затова и минавам за най добрият историк сред археолозите и най-добрият археолог сред историците", шегува се Николай Овчаров.

Музеят във Велико Търново е мястото на любовната среща между Мария и младия тогава археолог Димитър Овчаров. Синът им се ражда в старопрестолния град. По-късно родителите му са създатели на историческия музей в Търговище. Така Николай израства по разкопките. Старият професор си спомня как работниците турци, с които работи на обект, в една ранна пролет правят легло от клони и сухи листа на петгодишния му син. Когато сутринта стават, под импровизираното легло виждат свити на кълбо две змии, които не са докоснали малкия.

Първите съзнателни спомени на седемгодишния археолог са от Крумово кале, на около 7 км от Търговище, когато участва в разкопките заедно с баща си. „Тогава съучениците ми си правеха шегички с мен. Хвърляха парчета керамика или някой съвременен пръстен и аз тичах при баща си: „Находка!"

Същото се случвало с 14-годишната Анна-Мария, малката дъщеря на проф. Николай Овчаров и съпругата му Ирина. Тя израснала на Перперикон.

Гордият баща разказва и за голямата си дъщеря от първия си брак - 29-годишната Петя, завършила класическа филология, която е истинска наследница на дядо си и баща си.

Велики Преслав е мястото, което баща и син години наред преоткриват за света. Всички летни ваканции Николай прекарва там. Голямата щерка също е споделяла тайните на това място години наред. През 1999 г. обаче разкопките на старата българска столица са блокирани. За повече от 20 години археолозите разкриват патриаршеската част на двореца, царските апартаменти и други обекти.

Отношенията между баща и син невинаги са били гладки, имали са много тежки моменти и може би и по това напомнят на Индиана Джоунс и баща му, стария проф. Джоунс. Овчарови работят години наред заедно, спорят, понякога се карат. Винаги има съперничество и известна доза ревност дори между най-близки хора. Помощта на бащата обаче неизменно го е съпътствала. Младият професор си спомня най-големия комплимент, който родителят му е правил. Току-що е влязъл в много тежка казарма в Родопите и първите дни направо са ужасни. Точно в този момент получава писмо от баща си: „Сине, чакам да минат тези 24 месеца и с теб ще започнем обща работа като равноправни археолози." Така и стана, но тогава това писмо ми даде криле, спомня си Николай Овчаров.

Днес неговите монографии и статии са издавани на много езици, някои от които доста екзотични като грузински, румънски, гръцки. Проф. Николай Овчаров е участвал в редица експедиции, най-вече в Южна Европа и Азия. Години наред той продължава темата на баща си за графитите, открити от Димитър Овчаров за българската археология. Старият професор изследва прабългарските в Плиска и Преслав. Голямата преславска колекция е открита от проф. Димитър Овчаров и представлява невероятен извор за българската история. Това запалва Николай и той продължава с един по-късен период -графитите от XIV век натам. Има големия шанс да открие няколко големи колекции. Изобщо шансът е нещо, което неизменно трябва да съпътства археолозите, твърдят и двамата професори. Може с години да работиш, но никога да не дадеш нещо ново на света.