Ремонт на преносим или настолен компютър

. четвъртък, 29 юли 2010 г.

Самата мисъл за ремонт на личния лаптоп или компютър плаши голяма част от хората, които използват новите технологии в своето ежедневие.Дори и най-малката поправка на вашата техника може да доведе до отваряне на неочаквана работа и загуба на време.

В доста от случайни компоненти излизат скъпо,а и не винаги е лесно да се намери за кратък срок това от което човек има нужда. Също така не е сигурно, дали ще попаднете на качествен сервиз, който ще ви извърши подходящия ремонт на нормални цени. Не се заблуждавайте- не винаги скъпото означава добра работа,понякога просто цените се надуват прекалено много.

На практика Вие работите на вашият компютър или лаптоп със софтуерът,които сте записали на твърдият диск.Понякога не можете да се възползвате максимално от него.Примерно, често срещан проблем е бавното или трудно зареждане на операционната система или силно намалена производителност и скорост при изпълнение на зададени функции. Причините могат да бъдат наистина много- от заразяване с вирус, натрупване на регистрите или просто да имате нужда от дефрагментиране на дяловете. В повечето случай за диагностиката на системата, нужните тестове и отстраняването на проблема ще мине много време и въпреки дадени средства, може да се наложи отново да търсите помощ.

Не бива да се забравя и хардуерната част от вашият компютър или лаптоп. Ако нямате UPS устройство на практика всеки токов удар или спиране на тока може да доведе до изгаряне на някой компонент или на цялото дъно. Това както знаете може да бъде фатално за вашата техника.

Услугите които се предлагат от компютърните сервизи трябва да предлагат качество и бързина, гарантиращи успешни резултати. Затова трябва да имате на кого да се доверите при всеки възникнал проблем, без да се налага да чакане с часове или с дни. Като един успешен пример за професионализъм примесен с голям опит и хиляди доволни клиенти, мога да дам фирма „Кали Електроникс”.

Благодарение на тяхната бърза и качествена намеса след повикване можете да се сигурни, че вашата повреда ще бъде поправена в най-кратък срок.Експресната услуга предоставя явяване на ИТ специалист до 90 мин след вашето обаждане.Перфектните познания в сферата на компютърните технологии Ви гарантират сигурността, че няма да похарчите парите си,без да има някакъв реален резултат. Предлагани услуги включват както хардуерна, така и софтуерна намеса на специалист. Можете да се възползвате от ремонт на всеки компонент във вашата система, така и на преинсталиране на Windows и Linux, изграждане на жична или безжична мрежа, архивиране и възстановяване на файлове и всичко друго свързано със успешната Ви работа. Фирма „Кали Електроникс” работи всеки ден от 09 до 20.00 без почивен ден.

Димата Руснака убит от Маджо!?

. неделя, 25 юли 2010 г.

На 24 октомври 2004 г., неделя, около 16 ч., един от шефовете на СИК Дмитрий Минев, известен като Димата Руснака, казва на майка си, че излиза. "Не си обядвал. Няма ли да хапнеш?", пита го тя. Руснака отговаря: "Сега не съм гладен. По-късно". Това е последният спомен на майката. Два часа и половина по-късно й се обаждат от "Пирогов", че синът й е мъртъв.
Информационните агенции бързо разпространяват вестта: "При стрелба на столичния булевард "Витоша" пред заведението "Ъпстеърс" в близост до кръстовището с ул. "Кърниградска" е застреляна поредната фигура от бившата групировка СИК -Дмитрий Минев - Руснака".
Снайперист уцелва димата направо в сърцето.
Според криминалисти убиецът е знаел със сигурност, че жертвата ще се появи в заведението в този час. Димата е имал уговорена среща. Но човекът не идва.
"Честният частен данъкоплатец" Дмитрий Русевич Минев не успява да се спаси от куршума, въпреки че е пазен като президента Кенеди. Десет бодигардове, бронирани джипове "Мерцедес", устройства за алармиране при наличието на близкостояща бомба, "бронирано одеяло" и още куп охранителни мерки в този случай се оказват неефикасни. Инвестицията на Димата Руснака от 30 хил. лв. месечно за охрана е нерентабилна.
Дни след разстрела на Димата тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов обявява, че убиецът на сикаджията е стрелял от апартамент, собственост на депутат. Борисов, който години по-рано е добър познат на Дмитрий, отказва да съобщи на кого точно е жилището. Но тръгва мълвата, че апартаментът е собственост на човек от обкръжението на Стефан Софиянски.
Снайперистът, изпратил смъртоносния куршум в тялото на Руснака, по всяка вероятност е чужденец. Килърът посипва обилно пода на жилището с червен пипер, за да не може да се изземе и съхрани миризма от тялото му, която би могла да го уличи.
Според неофициални данни на спецслужбите убитият Дмитрий Минев оставя наследство от над 50 млн. лв.
Руснака обитавал разкошен дворец в столичния квартал "Витоша". Палатът се намира близо до хотелите "Макси" и "Амбасадор", а пътят към дома му е недостъпен. Минев живее в луксозното жилище с приятелката си. Жена му Ирина и детето му са в Америка. Самият Минев е американски гражданин от 1994 г. Непосредствен съсед на Димата Руснака е Красимир Маринов - Големия Маргин, двете къщи са на метри една от друга. След разстрела на Димата в СИК са напълно объркани. Другарите на Руснака приемат за водеща версията за „Летящите" ескадрони на смъртта - невидимо формирование, което премахвало фигури от българския подземен свят. Целта била, според запознати, страната ни да влезе в ЕС на чисто.
Далеч по-правдоподобна е версията за разчистване за сметки сред върхушката на сикаджиите. По онова време босовете са се разцепили на два кървави лагера - Маджо и Бай Миле срещу Маргините и Димата Руснака! Войната се отпушва, след като взривяват в асансьор силовака Стоил Славов, човек от групата на Маджо. Смята се, че зад поръчката стои Димата Руснака, а похищението срещу него е отговорът на маджовци...

Калофер го пазят мъжки и девически манастир

. четвъртък, 15 юли 2010 г.

Калоферският мъжки манастир „Св. Рождество Богородично" се намира на около 7 км от Калофер в северна посока. Манастирът е разположен в живописна долина на брега на Бяла река, заобиколен от хълмовете на Стара планина. На 200 м зад манастира е входът на Националния парк „Централен Балкан" и комплексът „Бяла река".

Знае се, че обителта е основана през 1640 г. Неизвестно кога е разрушена, но е възобновена през 1819 г. По време на Руско-турската война през 1877 г. при временното оттегляне на руските войски Калоферският мъжки манастир, както и много други в района, не е бил пощаден от турците и отново е бил разрушен. Предпоследното му възстановяване датира от 1881 г. По случай 1300-годишнина от основаването на Българската държава, чествана през 1981 г., обителта е възобновена из основи и водоснабдена. Реставрацията започва през 1981 г. и завършва през 1984 г. Храмът е изографисан през 2003 г. от художниците Михаил Минков от Пловдив и Нанко Нанков от Шумен. Храмовият празник се чества на 8 септември.

Калоферският девически манастир „Въведение Богородично" се намира в града, на десния бряг на река Тунджа. Основан е през XVIII в.

Първоначално манастирската църква е била малка и дървена, защото турската власт не позволявала строежа на високи християнски храмове. След второто опожаряване на църквата, когато броят на монахините вече бил достигнал 90, е построен и сегашният белокаменен храм. Строежът му завършил през 1862 г. благодарение на дарения, събрани от монахините в Русия. За съжаление, обаче, само 15 години по-късно - на 26 юли 1877 г. - манастирът заедно с целия град и трите съседни метоха бил опожарен за трети път. Стотици жители на Калофер и околните селища, както и монаси и монахини, били изклани от турците след временното остъпление на руските части. Костите на жертвите били положени в костница под олтара в южната му страна.

След Освобождението оцелелите калоферски монахини от четирите метоха решили да възстановят само манастира „Въведение Богородично", тъй като той бил най-голям. За целта те отново изпратили монахини за събиране на дарения в Русия. През 1881 г. манастирът бил възстановен, а иконите и църковната утвар пристигнали в дар от Русия.

Църквата е била изографисана чак през 1960 г. Притежава копия на чудотворни икони на Богородица - от девическия манастир в Казан, от мъжкия манастир в Тихвин, от катедралния храм в Смоленск, от светогорската лавра „Св. Атанасий" и от Владимирската Света Богородица, също дар от Русия. В манастира се намират и три икони, оцелели след клането през 19-ти век -„Печорската Св. Богородица", дар от Киев, която е леко опалена и по която могат да се видят следи от набождане с щик; „Веех скорбящих радост", която също е била прободена от турците; и икона, изобразяваща Светата Троица, Възкресението и множество светии, която също е обгоряла при опожаряването. В олтара на църквата се съхраняват частици от чудотворните мощи на св. Мина и на новия гръцки светец Нектарий Егински. С частици от мощите на св. Нектарий сестринството се сдобива след поклонничеството си в основания от светеца манастир „Св. Троица" на остров Егина.

Под самия храм, там, където е бил олтарът на предишната дървена църква, има изворче със светена вода на името на Св. Богородица, от което богомолци пият вода за здраве. Освен храма, в манастира има и параклис, посветен на св. Мина и осветен през 1950 г. Храмовият празник на братството е на 21 -ви ноември.

Къванч Татлъту напуска Турция

.

Звездата на „Двама завинаги" Къванч Татлъту си купи апартамент в най-високата сграда в света - Бурж Халифа в Дубай. Жилището на актьора е на 58-ия етаж. Той смята съвсем скоро да се нанесе в небостъргача, но се очаква това да стане след като приключат снимките на хитовия сериал.

В южната ни съседка предполагат, че Къванч ще се засели в Дубай след сватбата си със своята приятелка Идил Фърапг В Турция Татлъту щял да Живее само когато е ангажиран със снимки в киното и телевизията. В арабския свят Къванч е по-популярен дори и от Брат Пит и не е учудващо, че е избрал именно дубайския небостъргач Бурж Халифа за своя резиденция. Апартаменти в луксозната сграда могат да си позволят само най-богатите местни и световни знаменитости. Самият Татлъту е доста заможен. Според пресата в Турция той

притежава милиони евро

в сметките си. Любопитното е, че голяма част от доходите му идват не от родината му, а от арабските държави. Там той непрекъснато се изявява като рекламно лице на различни компании. Освен това папараците в Турция го преследват непрекъснато и той се оплаква, че не може да живее там спокойно.

Междувременно медиите в южната ни съседка се надпреварват да публикуват материали, свързани с предстоящата сватба на Къванч. Някои издания прогнозират, че тържеството на тв звездата и избраницата му ще е най-пищното, провеждано някога край Босфора. Самият актьор все още не обявил публично точната дата и мястото

на венчавката си. Най-вероятно обаче бракът ще бъде сключен през лятото. В горещите месеци Татлъту няма да е ангажиран с кино и тв продукции и ще има достатъчно

време за сватбено пътешествие

В сериала „Двама завинаги" който набра огромен рейтинг по Би Ти Ви, Къванч си партнира с чаровната Седеф Авджъ. Нейната героиня Менекше е млада и красива дъщеря на турски емигранти, преселили се да Живеят в Берлин. Семейството й е типично патриархално - бащата взема всички решения. Когато Мустафа, най-добрият приятел на брата на Менекше - Кадир, иска ръката и, бракът между двамата изглежда сигурен. Това, което роднините на хубавицата не знаят, е, че нейното сърце вече е заето. В сладкарницата, където работи, тя залюбва Халил (героят на Къванч Татлъту) - чаровен емигрант, също потърсил убежище в Германия. Пада си по него от пръв поглед. Строгите правила в семейството на Менекше обаче поставят изпитания пред тази любов.

Мразя ги, защото гуляят с данъците ми!

. събота, 10 юли 2010 г.

Повози ме неотдавна в колата си един, ама мнооо-го голям началник. Засече го някакъв, ама много обикновен човечец. Началникът мъдро рече - "Брей, много озлобени са станали българите".

Е, тогава яхнах метлата. И му казах: "Не, началник, хората не са озлобени, а вие ги правите такива. С всичките ви тъпи закони, които гласувате, с всичките ви още по-тъпи разпоредби, за да спазваме законите ви, вие наистина непрестанно доказвате, че мислите само за себе си, а не и за хората".

Спомняте ли си например как преди 3-4 години тогавашните, уж "социално мислещи", управници внезапно решиха, че трябва да си сменяме номерата на автомобилите? И спомняте ли си ужасяващите репортажи по телевизиите, които показваха как посред зима десетки хиляди души спяха в колите си, за да си пазят реда пред КАТ.

А знаете ли защо беше всичко това? Съвсем не заради някакви "изисквания на ЕС", както се опитаха да ни излъжат. Просто им трябваха пари от рушвети. А най-лесно те се изкарват на гърба на обикновения гражданин.

Договаряш се срещу добра сума с частните застраховате-ли, че без "гражданска отговорност" вместо смяна на номерата ще има сериозни глоби. И близо 2 млн. българи, без разлика на пол, възраст, имотно състояние и т.н. хукват по опашки, за да дадат парите си първо на "честните частници", а после и на държавата.

Е, как да не се озлобиш след този откровен държавен рекет спрямо беззащитния гражданин?

А спомняте ли си преди месеци не по-малко ужасяващите опашки за смяна на личните документи? На всеки трезво-мислещ човек предварително му бяха ясни две неща.

Първо, че след като са издадени през 2000 година, а валидността им е 10 години, значи през 2010-а милиони българи ще се окажат с невалидни документи. И второ, че държавата няма да е в състояние да поеме и осъществи подмяната им без поредните изтезаващи опашки.

Просто защото някой чиновник взел рушвета от фирмата, която трябва да я направи, друг чиновник, вероятно също срещу рушвет, не се заинтересувал докъде е стигнала работата, но трети отсякъл: "Айде, българи, бегом на поредната опашка!".

И за пореден път българинът тича да виси с часове, за да му вземат парите. Но и съвсем естествено се озлобява още повече.

А грандиозните стълпотворения на "фирмаджии" миналата седмица пред Агенцията по вписванията? И пак - поради абсолютно чиновническо недомислие и скудоумие.

Първо, защото всичко това, за което трябва да висиш на огромна опашка пред агенцията, вече си го декларирал пред НАП. И най-лесното е тези две служби да си обменят информацията по електронен път. Ама не, друго си е да накараш българинът отново да се реди на опашка - така той за пореден път ще усети "силата на държавата".

И второ, защото у нас управниците не спират да следват принципа "срокът беше вчера".

А чиновниците до последния момент се мотаят и после цялата неразбория с "вчерашния срок" се стоварва отново на главата на редовия гражданин.

Е, как наистина да не се озлобиш?

Тия дни пък научих за нова "гениална" идея на Негово величество Чиновника-освен към държавата, да плащаме и още данъци към общините, в които живеем. И с невъоръжено око се вижда, че това не е нищо друго, освен отказ от "плоския данък", само че в по-витиевата форма.

Мисля си обаче и за друго. В последните години общините вдигнаха почти двойно данък сгради и такса смет. Мотивът им - вдигнали се били и цените на имотите (за боклука тъй и не разбрах защо е поскъпнал).

Е, добре, ама от 1 година цените на имотите падат. Защо тогава не падат и данъците върху тях?

И още нещо - а къде всъщност ни отиваха досега парите от общинските данъци, че да плащаме и нови? Мигар има квартал, район, община без огромни ями по улиците? Мигар има една поддържана, а не несъсипана квартална градинка или детска площадка? Мигар общината си е мръднала пръста, за да облекчи задръстванията по улиците си?

Не, общината предпочита да краде от тротоарите за пешеходците, за да ги прави "сини зони". И да обявява за такива дори и тесни улички, по които с труд се разминават две коли..

Ами добре, ако сутрин тръгнеш на работа, минеш през всички дупки по улицата, натресеш се в задръстването, закъсняваш, но в същото време, вместо да облекчават движението, полицаите те дебнат за колан (сякаш с 5 км в час можеш да се претрепеш) и мобилен телефон (че да не можеш да предупредиш шефа си защо закъсняваш), как наистина да не се озлобиш?

Та опитах се да обясня на много големия началник, че по всички тези причини не ние, обикновените граждани, сме озлобени, а че те, управниците, правят всичко възможно, за да ни озлобяват ежедневно.

Май не ме разбра. Усетих го дори и по това, че като слязох от колата, шофьорът на началника пусна сирената. С което май искаше да каже: "Пази се, простий българино, минава Началника".

И се озлобих...

Негър с фрак возел Павел Бошнаков

. сряда, 7 юли 2010 г.

Починалият преди време от рак спортен топрепортер на Канал 1 ПАВЕЛ БОШНАКОВ е бил арестуван в Цюрих преди години, разкриват запознати с екшъна. Швейцарските власти взели нашенеца за терорист. „Бях на световното във франция. Заради стачка на „Ер Франс" се налагаше да стигна до Цюрих и от там да пратя касета с полет за София. Тогава нямахме пари да използваме съвременните комуникационни средства. До Цюрих пътувах с нощен влак. На сутринта отидох на летището и попитах на две-три гишета къде се чекират пътниците за България. Поинтересуваха се дали чакам някого конкретно. „Не, търся някой българин", отговорих аз. След около 15 минути към мен се приближи цивилен швейцарец и ме помоли да се легитимирам. Представи се като шеф на сигурността на летището. Поведението ми му се сторило странно и решил да ме провери. Направо си ме арестува. След като му обясних кой съм и какво искам да правя, той се втрещи", разказвал е неведнъж пред приятели журналистът.

Павел Бошнаков се прославя като най-пробивния ни спортен репортер. Неговата стихия са интервютата с не-цостъпни величия. Звездите излавя в хотели, ресторанти и къде ли още не. Отказ рядко получава.

Коронният му номер е да злиза без акредитация. Така на световното първенство в Япония и Южна Корея вкарва на пресконференция на шефа на ФИФА Сеп Блатер не само себе си, но и оператор. „Бяхме с една голяма камера, за която микрофонът е вързан с кабел, и се препъваме в колегите. Блатер, като ме видя, се обърна към мен по име: „О-о-о, това е Бошнаков, нашият приятел от България. На него не мога да му откажа интервю". Тогава Сеп не спести хубавите думи за Иван Славков, който му помогна в предизборната борба", връщаше лентата назад топре-портерът преди ракът да го надвие.

В журналистическата практика на Павката не липсват и разочарования. На тегленето на жребия за квалификациите за световното в Германия уговаря интервю с Михаеа Шумахер.

Оказва се обаче, че няма камера, която да заснеме разговора с пилота. По същото време операторът на БНТ снима Методи Манченко с член на българската делегация. „Бях уговорил всичко. Човекът ме чакаше на сцената, но накрая ми каза: Г-н Бошнаков, съжалявам, но един Михаел Шумахер, колкото и да ви уважава, не може толкова дълго да чака камера", не криеше разочарованието си прочутият спортен репортер.

Едни от най-големите куриози в кариерата на Павката са свързани с футболния шампионат на планетата в САЩ през 1994 г. Там с находчивостта си нашенецът успява да си издейства от педантичните янки персонална лимузина, шофирана от негър с фрак. На пресконференцията след победата ни над Германия Бошнаков пък разпъва на кръст треньора на швабите Берти Фогс. Тери-ера е принуден да му се обяснява пред камери от цял свят. След този случай Берти винаги се обръща към Павката с „приятелю".

Бошнаков започва работа в националната телевизия през 1977 г. Тъкмо е минала универсиадата и неговият близък Живко Кефалов (някогашен водещ в БНТ - бел. ред.) го вкарва на „Сан Стефано" 29. На следващата година Бошнаков

попада в ръцете на МИЧМАНА, който се превръща във втори баща за него. Двамата стават като скачени съдове. В телевизията още се разказват легенди за съвместните им подвизи. Голям смях пада на следната история. Пътували за спортна проява в чужбина. В самолета Бошнаков изблъфирал стюардесата на БГА „Балкан", че Мичмана току-що е избран за шеф на БНТ. Девойката вижда шанс

да стане звезда от малкия екран. Затова до края на полета обслужва журналистите като арабски шейхове.

Професионалните стъпала Бошнаков изкачва постепенно. Истински се прочува с любимото на футболните запалянковци предаване „Гол след гол". Впоследствие Павката усъвършенства чуждите езици. И започват чудесата му по световните стадиони. „Преди време казах, че съм създал репортерството. Може би малко съм се изхвърлил, но мисля, че независимо от говорния си дефект си върша добре работата.

Знам 4 езика и без проблем задавам въпроси на английски, френски, немски или италиански. Говорил съм с почти всички спортни светила. Личен приятел съм с Блатер, Йохансон и Бекенбауер", избягва излишната скромност Бошнаков в едно от последните си интервюта. Павката е печелил няколко международни награди за най-напорист журналист. Избиран е и за член на медийните комисии към ФИФА, УЕФА и ФИБА.

Бошнаков отдаваше голяма част на професионалните си успехи на подкрепата в семейството. Жена му Мария е сестра на бившата баскетболистка от „Левски" Радмила Василева. „Страшно съм й признателен, че ме търпи вече толкова време, защото се задържам твърде рядко вкъщи. Или съм на работа, или съм в командировка в чужбина", благодарен бе на половинката си Бошнаков. От съпругата си той има две момчета - Димитър и Крум. Големият иска да става спортен журналист като татко си, категорични са близките на семейството.