Баща и син Овчарови разкриват съкровищата на България

. вторник, 29 юни 2010 г.

Проф. Овчаров и съпругата му Мария Овчарова от малък въвеждат сина си в тайнството на античните времена и в мистерията около възстановяването на битието на прародителите ни. При такива родители не можеш да не станеш и ти като тях. „Нищо подобно! - веднага опонира младият професор. - до 18 години си мислех, че ще _стана художник."

Към палитрата и четката го тласка майка му, която от историк се преквалифицира в изкуствовед. И все пак единственият син на семейство Овчарови прави „правилния" избор.

„Археологията включва и изкуство. Кой беше казал, че един художник не трябва да е много учен, защото тогава не може да рисува. Тук е времето и мястото да кажа, че любовта ми към историята запали една моя чудесна учителка, Христина Кьосева, в пети клас. Задаваше ми непрекъснато писмени съчинения, защото разбра, че имам интереси, които надвишават интересите на съучениците ми. Например как си представям живота в едно средновековно село, но като разказ. Това и до ден-днешен се стремя да правя, като пиша. Голямата ми мечта е да разкажа истории в стила на Умберто Еко, да напиша книга като „Името на розата". Затова и минавам за най добрият историк сред археолозите и най-добрият археолог сред историците", шегува се Николай Овчаров.

Музеят във Велико Търново е мястото на любовната среща между Мария и младия тогава археолог Димитър Овчаров. Синът им се ражда в старопрестолния град. По-късно родителите му са създатели на историческия музей в Търговище. Така Николай израства по разкопките. Старият професор си спомня как работниците турци, с които работи на обект, в една ранна пролет правят легло от клони и сухи листа на петгодишния му син. Когато сутринта стават, под импровизираното легло виждат свити на кълбо две змии, които не са докоснали малкия.

Първите съзнателни спомени на седемгодишния археолог са от Крумово кале, на около 7 км от Търговище, когато участва в разкопките заедно с баща си. „Тогава съучениците ми си правеха шегички с мен. Хвърляха парчета керамика или някой съвременен пръстен и аз тичах при баща си: „Находка!"

Същото се случвало с 14-годишната Анна-Мария, малката дъщеря на проф. Николай Овчаров и съпругата му Ирина. Тя израснала на Перперикон.

Гордият баща разказва и за голямата си дъщеря от първия си брак - 29-годишната Петя, завършила класическа филология, която е истинска наследница на дядо си и баща си.

Велики Преслав е мястото, което баща и син години наред преоткриват за света. Всички летни ваканции Николай прекарва там. Голямата щерка също е споделяла тайните на това място години наред. През 1999 г. обаче разкопките на старата българска столица са блокирани. За повече от 20 години археолозите разкриват патриаршеската част на двореца, царските апартаменти и други обекти.

Отношенията между баща и син невинаги са били гладки, имали са много тежки моменти и може би и по това напомнят на Индиана Джоунс и баща му, стария проф. Джоунс. Овчарови работят години наред заедно, спорят, понякога се карат. Винаги има съперничество и известна доза ревност дори между най-близки хора. Помощта на бащата обаче неизменно го е съпътствала. Младият професор си спомня най-големия комплимент, който родителят му е правил. Току-що е влязъл в много тежка казарма в Родопите и първите дни направо са ужасни. Точно в този момент получава писмо от баща си: „Сине, чакам да минат тези 24 месеца и с теб ще започнем обща работа като равноправни археолози." Така и стана, но тогава това писмо ми даде криле, спомня си Николай Овчаров.

Днес неговите монографии и статии са издавани на много езици, някои от които доста екзотични като грузински, румънски, гръцки. Проф. Николай Овчаров е участвал в редица експедиции, най-вече в Южна Европа и Азия. Години наред той продължава темата на баща си за графитите, открити от Димитър Овчаров за българската археология. Старият професор изследва прабългарските в Плиска и Преслав. Голямата преславска колекция е открита от проф. Димитър Овчаров и представлява невероятен извор за българската история. Това запалва Николай и той продължава с един по-късен период -графитите от XIV век натам. Има големия шанс да открие няколко големи колекции. Изобщо шансът е нещо, което неизменно трябва да съпътства археолозите, твърдят и двамата професори. Може с години да работиш, но никога да не дадеш нещо ново на света.

Ванга: Музиката е с пчелите на 7-мото небе!

. събота, 19 юни 2010 г.

Павел Павлов с неизвестното за пророчицата.
Преди започване на нова роля Невена понасяше със себе си пиесата или сценария към Рупите. Взех и аз да отнасям неотпечатаните си ръкописи. Вярвахме, че докосването на Вангината десница ще благослови труда ни и ще ни помогне да избегнем подводните камъни. Така постъпих и когато завърших романа си за Орфей.

Очаквах издаването му - от издателството ми бяха съобщили, че е одобрен за печат. Бях дръзнал, в знак на почит към необикновената дарба на Ванга - по-точно страхопочит, да заема нещичко от нея за прастарата тракийска прорицателка Епага.
- Е, можа ли да ме опишеш? - усмихна се тя, едва поела ръкописа.
Хъката-мъката, смотолевих нещо като отговор аз. Тя разтвори папката, листите прошумоляха под пръстите й, като да го четеше на забързан каданс. На някои места лицето й просветваше, очните глобове се разширяваха, като да се "взираше" в глъбините на времето. Другаде поклащаше неодобрително глава - навярно описаното не съвпадаше с нейните видения. Накрая затвори папката и ми я върна, скръсти ръце под разбрадените краища на вдовишкия си чембер и ме подбра.
- Що го толкоз премени бре, Павле. Он е брадясал, ноктясал е, перчемът му разчорлен и сплъстен. Пък ТИ СИ ГО ДЮЗДИСАЛ КАТО СВАТБАРИН.
Знаеш ли колко се е скитасвал, дорде намерят пустата му златна овча кожа? - така назова златното руно. - Я ти кажем как го видим пред мене. Еле го! А ти, като да ми не хващаш вяра, облякъл си като офицерин.

- Мигар наистина го е имало! - възкликнах слисан аз. - Не е ли някакъв мит всичко това?
- Що е мит? - попита на свой ред тя.
- Ами нещо си, дето всъщност го е нямало... Легенда.
- Как да го е немало бре, гълъбо, като го е имало!... Ей го на - възправен пред мене!... Леле що е убав!... Много е окаян!... И не свири само на китарата...
Така пък тя наричаше орфеевата лира.
- Ми?
- Свирука си и на буково листо - унесе се в своето видение пророчицата. - Па си дялка и свирка-двоянка от върбово чатал-че!... Ей го на, приведе се над песъкот и записва нещо с пръчка. Що записва?... А-а, каквото си е изсвирил, да го не забрави.
"Трябва да се някакви предшественици на немите!" - помислих наум, но не посмях да го изрека на глас, само въздъхнах дълбоко.
- Ех! Как ми се ще да ги чуя тия негови химни.
- Как ще ги чуеш! - промълви едва чуто, като да ме съжаляваше, че не мога да чуя, нито да "видя" онова, в което провижда тя. - Музиката е с пчелите на
седмото небе, гълъбо. Колчем стане дума
за нещо върховно и не постижно, ние си служим с израза "седмо небе". Той ни е завещан от древните, според които небесата са били седем на брой - седем прозирни, нанизани една в друга планини. И седмата била най-високата. Затова никак не се учудих, че музиката се извисява там - на най-високия връх. Но пчелите? Какво търсят и те там?
Не може на читателя да не е направило впечатление на колко место в моя разказ прелитат златокрилите труженички. Тяхното жужене в пролетните цветове е приглашало на пътуванията ни към южните предели. Те изписваха златната аура над черния вдовишки чембер на мъченицата, простряла десница над китната си градинка като за благослов. Плавният им полет, напомнящ „легато" над музикален текст, превръщаше нектара в целебен мед за човешките болежки. Дори МЪРТВИТЕ ЖАДУВАТ НА ПОМЕН ОСВЕН ЖИТО. ХЛЯБ И ВИНО ДА ИМА
НЕПРЕМЕННО И МЕД. Ах, колко неща не долавят тленните ни човешки сетива! Колко много още има да проумява нашият разум? Навярно един ден, когато се освободим от пленничест-вото на земната си плът и се превърнем само в души, в оня друг свят, гдето не се общува с думи, а с мисли, ще добием прозренията на Ванга. И там - в небесните селения ще получим отговорите на въпроси, които сме си задавали тук в земната юдол.
- Седем!... Седем!... Седем са струните на китарата му - мълвеше Ванга унесено. - Помни числото седем, гълъбо! Седмицата се превърна в някаква фикс-идея за мен. Питах се и не намирах отговор на въпроса защо. Много от изреченото от пророчицата преосмислях с времето. Някои неща проумявам едва днес, други си остават загадка и занапред. Но съдбовната "седмица", струва ми се, проумях. И го вложих в провиденческите слова на прастарата Елага:
"Твоята седмострунница има седемте тона, с които трепти човешката душа. Сгласи седемте й струни да преливат като седемте багри на дъгата. И с дара на седмака Аполон, чието рождение възвести полета на седемте лебеда, превърни седемте черни дни от неделята в бели. Засвири песента, що дочу от земната гръд и нека тя възлезе до седмото небе!"
Това бе моят поклон пред чудото, каквото беше нашата Ванга. А тя ми благодари, че й задавам въпроси, които я пренасят във видения, в които още не беше пребивавала. Ах, колко можех още да я питам! И защо ли не дръзнах? Не посмях, защото винаги пред прага й имаше толкова страдащи, очакващи утеха и изцеление. А неумолимото време бягаше ли, бягаше... Как да го спреш?!

Катерина Евро: Не се смятам за секси

. събота, 12 юни 2010 г.

На 50 г. се съблича за „Плейбой", навива я сина й Сашко

За Катето Евро се знае всичко. Едва ли в родния шоубизнес има по-открита личност, която, докато говори пред публика, е толкова естествена, колкото когато си е вкъщи по пеньоар на дивана. Животът на една от любимите ни актриси винаги е като на длан както за хората, които я харесват, така и за онези, които я недолюбват.

Катерина е дива, необуздана, лудетина, купонджийка. Може да се разплаче с истински сълзи и само след няколко секунди да се смее с Висок, гърлен, крещящ смях. Защото това е типичното Кате, както си я познаваме от години. „Не бих променила нищо 6 Живота си", убедена е актрисата. Ролята, която я изстрелва на върха на слабата преди 28 години, е на певицата

Рени в незабравимия филм „Оркестър без име"

на покойния голям режисьор Людмил Кирков. След нея и се отварят пътищата в родното кино. Следват всякакви халтури, но публиката завинаги я свързва с веселата история за романтичните музиканти и морето. Последната комедия, в която участва - „Време за Жени" на режисьора Илия Костов, отново я потопи в нашенските киноистории. „Веднъж гледах едно предаване, в което ме критикуваха. Казаха, че освен ролята в „Оркестър без име" нищо друго не съм направила... Толкова тъпо ми стана, че чак се сдухах. После си казах, че изобщо не си заслужава да се ядосвам, това са невежи хора!" обяснява в типичния си стил шумната дама. Екзотичната й фамилия Евро идва от албанските и корени по бащина линия. В България има брат и племенници. Любовта на Живота и е синът Александър, който е най-верният и приятел.

Между нея и Сашко няма теми табу

А Катето се фука, че няма да се държи като типична свекърва, а ще се радва на снаха си като на своя дъщеря. Младежът обаче засега не прави планове за семейство. Наскоро той се раздели с дългогодишната си приятелка Илияна Коджабашева (Марина от „Забранена любов"). Красавицата беше легнала на сърце на Катя, но явно няма да е тя. Само след три месеца актрисата ще навърши 54. Запазила е младежкия си дух и продължава да си ляга в малките часове на нощта. Преди време бившата манекенка дори прие предизвикателството да се снима чисто гола за „Плейбой", въпреки че наближаваше 50 години. Снимките и зарадваха любопитната мъжка аудитория. Артфотосите и фотошопът свършиха своята работа и я показаха в перфектна форма. Всъщност синът й настоява майка му да се съблече за „Плейбой". Не само заради парите, а и за да покаже независим дух.

Катето обаче е доста критична към себе си и признава, че изобщо не се чувства секси. „Въобще не се мисля за хубава. Винаги съм казвала неща, които не трябва да ги признава една жена - че са ми дебели краката. Или че нося 39-и номер обувки. Е, не съм и грозна. Още когато бях малко момиче, разни батковци по улицата ми казваха: „Малката, като пораснеш, ми се обади!" Всъщност знам защо се харесвам толкова на хората - добронамерена съм и никога не излъчвам I негативизъм. А това е по-ценно качество от това да си перфектно обяснява актрисата. Катето вярва, че е

родена под щастлива звезда

Никога не спира да мечтае и смята, че още не е изиграла ролята на живота си. Зареждат я с енергия миговете, прекарани заедно с най-добрите й приятели Дим Дуков, Камен Воденичаров, Марта Вачкова, Азис, Мариус Куркински.
Запалена градинарка

Когато е сама, Катето обожава да се зарови в градината на къщата си в Панчарево, да се грижи за доматите, зелето и цветята. „Приемам целия си живот като подарък, защото са ми се случвали все хубави неща. От малка мечтаех да стана актриса и то се случи. След това - да се омъжа по любов. И това стана. Да имам дете. Всичко ми е подарък, пък може и да не е подарък, а да съм си го заслужила. Факт е, че аз съм си героинята, няма други главни роли, и всичко зависи от самата мен", убедена е Катето.
Вкус към скандала

Освен като професионалист пред камерата Катето е известна и като майстор на скандалите. Особено бурен е с Венета Райкова по време на втория сезон на „ВИП брадър". Сега, от разстоянието на времето, Катето

дори не иска да си спомня за участието си в реалити шоуто и признава, че в характера й има доста трески за дялане. „Сприхава съм и избухвам лесно. Искам да се променя, боря се, но не мога да се справя напълно. Годините ме научиха отчасти да се контролирам. Трябва да се научиш да потискаш нещо, което би обидило най-близките ти хора, защото обикновено на тях си го изкарваме", споделя Евро.

Елена Йончева: Искам бебе!

. сряда, 2 юни 2010 г.

Журналистката сияе от щастие с новия си любим Пламен

Елена Йончева като всеки истински професионалист избра момента, в който да покаже когото трябва пред приятели и врагове. Папараци отдавна се мъчат да я изловят с кого ходи, но ето че тя го поднесе на тепсия по време на откриването на изложбата й с оператора Николай Стойков, включваща 60 фотографии от Сомалия.

Популярната журналистка Елена Йончева събра в столичната галерия „Средец" бившата си половинка - експремиера Сергей Станишев и настоящата - архитекта Пламен Тодоров, което бе прелюбопитно за клюкарите.

И двамата обаче като истински кавалери се държаха на положение. Сергей Станишев поздрави с огромен букет хризантеми Елена Йончева. Тя пък му

представи новия мъж в живота си

Елегантната дама 6 любимата си малка черна рокля отново доказа, че може да се държи независимо и да се показва такава, каквато е. Дори на изложба тя бе довела лабрадора Дана, а кучето позна бившия си собственик. Елена Йончева не спря с изненадите. В „Шоуто на Иван и Андрей" тя открито и ясно изрече: „Искам бебе!" И с това напълно разби пуританите. Явно връзката е сериозна, след като дамата с такава страст я афишира. Двойката Живее в ново луксозно Жилище и като нормално семейство се грижи за обзавеждане и други тривиални неща. Истината е, че всички, които я познават, отсичат: дано най-сетне случи на мъж! Какви ли не слухове за интимния Живот на Елена Йончева циркулират в общественото пространство. Според запознати звездата на „Денсинг старс" скъсала със

Станишев по време на шоуто. Преди две години имаше слух, че е

бременна от премиера

Мълвата придоби лавинобразен ефект, когато тв журналистката даде интервю за месечно лайф стаил списание. На въпроса, дали случайно не чака бебе, тя отвърна многозначително: „Божа работа! Както се казва, само господ знае!" И допълни, че Желание да стане майка не й липсва.
Първият брак

Малцина знаят, че преди години Елена е имала съпруг, но бракът й с него не потръгнал и двамата се развели доста бързо. Това е студентска любов, а социологът Дочо Михайлов от Силистра е неин колега в Московския университет през 80-те години на миналия век. Тя следва журналистика, а той - социална психология. И до днес Елена и Дочо си помагат и поддържат нормални приятелски отношения.
Романът със Сергей

Йончева сваля Сергей, когато той е Господин Никой - през 1994 г. Двамата отиват на прожекция на филма „Джурасик парк".

„Срещнах я един ден на улицата. Не бяхме се виждали много отдавна (Елена и Сергей са били състуденти). И най-напред отидохме на кино. Точно

тогава всички бяха луди по филма на Спилбърг за динозаврите", разказва Сергей. Споделя също, че колкото и смела да изглежда в очите на тв зрителите, на този екшън много се шашкала и подскачала от страх на седалката. „В един момент ме хвана здраво за ръката и така..