Калофер го пазят мъжки и девически манастир

Калоферският мъжки манастир „Св. Рождество Богородично" се намира на около 7 км от Калофер в северна посока. Манастирът е разположен в живописна долина на брега на Бяла река, заобиколен от хълмовете на Стара планина. На 200 м зад манастира е входът на Националния парк „Централен Балкан" и комплексът „Бяла река".

Знае се, че обителта е основана през 1640 г. Неизвестно кога е разрушена, но е възобновена през 1819 г. По време на Руско-турската война през 1877 г. при временното оттегляне на руските войски Калоферският мъжки манастир, както и много други в района, не е бил пощаден от турците и отново е бил разрушен. Предпоследното му възстановяване датира от 1881 г. По случай 1300-годишнина от основаването на Българската държава, чествана през 1981 г., обителта е възобновена из основи и водоснабдена. Реставрацията започва през 1981 г. и завършва през 1984 г. Храмът е изографисан през 2003 г. от художниците Михаил Минков от Пловдив и Нанко Нанков от Шумен. Храмовият празник се чества на 8 септември.

Калоферският девически манастир „Въведение Богородично" се намира в града, на десния бряг на река Тунджа. Основан е през XVIII в.

Първоначално манастирската църква е била малка и дървена, защото турската власт не позволявала строежа на високи християнски храмове. След второто опожаряване на църквата, когато броят на монахините вече бил достигнал 90, е построен и сегашният белокаменен храм. Строежът му завършил през 1862 г. благодарение на дарения, събрани от монахините в Русия. За съжаление, обаче, само 15 години по-късно - на 26 юли 1877 г. - манастирът заедно с целия град и трите съседни метоха бил опожарен за трети път. Стотици жители на Калофер и околните селища, както и монаси и монахини, били изклани от турците след временното остъпление на руските части. Костите на жертвите били положени в костница под олтара в южната му страна.

След Освобождението оцелелите калоферски монахини от четирите метоха решили да възстановят само манастира „Въведение Богородично", тъй като той бил най-голям. За целта те отново изпратили монахини за събиране на дарения в Русия. През 1881 г. манастирът бил възстановен, а иконите и църковната утвар пристигнали в дар от Русия.

Църквата е била изографисана чак през 1960 г. Притежава копия на чудотворни икони на Богородица - от девическия манастир в Казан, от мъжкия манастир в Тихвин, от катедралния храм в Смоленск, от светогорската лавра „Св. Атанасий" и от Владимирската Света Богородица, също дар от Русия. В манастира се намират и три икони, оцелели след клането през 19-ти век -„Печорската Св. Богородица", дар от Киев, която е леко опалена и по която могат да се видят следи от набождане с щик; „Веех скорбящих радост", която също е била прободена от турците; и икона, изобразяваща Светата Троица, Възкресението и множество светии, която също е обгоряла при опожаряването. В олтара на църквата се съхраняват частици от чудотворните мощи на св. Мина и на новия гръцки светец Нектарий Егински. С частици от мощите на св. Нектарий сестринството се сдобива след поклонничеството си в основания от светеца манастир „Св. Троица" на остров Егина.

Под самия храм, там, където е бил олтарът на предишната дървена църква, има изворче със светена вода на името на Св. Богородица, от което богомолци пият вода за здраве. Освен храма, в манастира има и параклис, посветен на св. Мина и осветен през 1950 г. Храмовият празник на братството е на 21 -ви ноември.