Преди време писахме за проф. Николай Овчаров – изтъкнатият ни археолог, който наедно с покойния Георги Китов откриха съкровищата на България. Но да си археолог и да постигнеш подобни успехи никак не е лесно, затова и всички, след като знаем при какви условия работят, като чуят за климатици, реакцията им наподобява тази с кучето при рефлекса на Павлов. Тук обаче отделянето на слюнката липсва, само задоволството е същото, проявено при кучето с въртенето на опашка.
А защо ли?
Иска ли питане, след като знаем, че по цял ден са на припек и се борят със земята, за да може да открият старините, които определено не растат по дърветата?!
Единствено те могат да изпитат радостта от престоя им в помещение с климатична инсталация, тъй като само тогава потенето спира през лятото, а студът в късните есенни дни се заменя с мека топлина.
Незабравимо усещане, което никой вентилатор, в първия случаи, и газова или електрическа печка, във втория, не могат да заменят.
Ето защо не се съмняваме, че най-малко във возилото на проф. Овчаров има климатик, тъй като постоянно му се налага да пътува от място на място в страната, още повече през адските летни жеги, когато хора като него дори и по обяд също работят, за да могат да открият тайните отпреди векове, закопани в пръстта.
